Какво е любовта!

Сигурна съм, че някой, някога, някъде, като е създавал света е положил доста труд и усилия. След всичкият този къртовски труд по сътворяването на най-различни стръкчета, клонки, гадинки и твари, дошло и времето някои от тях да бъдат надарени с чувств

Сигурна съм, че някой, някога, някъде, като е създавал света е положил доста труд и усилия. След всичкият този къртовски труд по сътворяването на най-различни стръкчета, клонки, гадинки и твари, дошло и времето някои от тях да бъдат надарени с чувства. Тогава, ТОЙ създал болката и радоста, мъката и щастието, както и всичко съпътсвуващо тези чувства. В един момент обаче се стигнало и до любовта. ТОЙ се отдръпнал, хвърлил един всеобхватен поглед върху всичко създадено дотук.Позачудил се и казал с уморен глас:
- Ами това сега какво да го правя? Какво да представлява точно като чувство?
Тъй като нямало все още никой, който да отговори на този отчаян въпрос, се чул само глухият глас на неволята:
- Откъде да знам...
- Естествено - казал си ТОЙ. Защо ли пък трябва аз всичко да им определям? Ще им сложа да има от всичко. Ще сложа и от щастието и от и мъката и от радоста и от болката и от каквото въобще някой би могъл да се сети, пък те да му мислят.
Така си представям аз създаването на любовта при създаването на света. Без точна идея какво точно ще представлява. Как иначе да си обясним факта, че никой на този свят не може да дефинира какво точно е тя? Едни казват, че тя е най-красивото нещо, други, че е онова чувство което носи най-много страдания, трети, че е смесица и от двете, четвърти отговарят лаконично с "Не знам!", пети... Но всички те, каквато и дефиниция да дадат, на драго сърце биха добавили, че каквото и да са казали, то не изчерпва въпроса.
Какво тогава е любовта? Толкова ли е сложно? Еми, да разбира се. Казвам това, не защото и мен ме е страх да дам точен отговор, а защото и аз, сега, въпреки, че съм стигнала до възможно най-точният отговор, не мога да намеря удволетворение от него. Това е така, не защото той ми се вижда неверен или непълен, а защото съдържа един друг елемент също толкова необясним, колкото и самата любов.
И така - малко предистория или по-скоро въведение в начина на мислене, чрез който си "обясних" нещата. Това се случи, когато погледнах и към другият вариант. А именно, ТОЙ да не е сложил в любовта от всичко, защото е бил уморен и отегчен и не му се е мислело какво точно да сложи. Казах си, че може пък да е създал всичко останало, точно за да му даде любовта. Тогава нещата станаха много по-ясни, но и много по-сложни. Видях как, когато ТОЙ е стигнал до любовта, след като е създал всичко останало, в НЕГО е дошъл невероятният ентусиазъм, с който работи всеки един от нас, когато ще прави онова, което най-много желае в живота. Ще кажете - "Какъв живот. Та нали все още не сме го създали? Или поне нали още не сме го довършили. Та нали още създаваме едва любовта?". Да, ама Не. Точно тук е цялата работа. Той живота вече си е съществувал. Тук измисляме "само" света. И му даряваме живота. Но живота не е създаден от НЕГО. Как някой ще създава нещо, ако той самият не е вече жив? Ако ТОЙ вече не съществува. И тогава разбрах, че ТОЙ не е създал живота, а само ни е надарил с него. Тъй като ТОЙ не е създал живота, а създава света, защо да не създаде нещо, което да е толкова велико, колкото живота. Нещо, толкова велико, че да си заслужава да създадеш цял един свят, само и само да успееш да го сътвориш и него. Нещо в което да не се чудиш, какво да сложиш, само и само да го има, а нещо, в което цял живот да си обмислял, какво да има, за да стане красиво колкото живота, като през всичкото това време си се страхувал да не пропуснеш нещо. И точно защото си изпитвал този страх и съмнение, че може нещо да забравиш или за нещо да не се сетиш, да решиш да създадеш цял един свят, който с всичко в себе си да допринася за това твое дело, слагайки и добавяйки в него по нещо и от себе си. Автор: Александър Ненов